Златни правила за гардероба, които пренебрегвам
С времето са се наложили някои "закони" в модата и личния стил, които можеш да срещнеш във всяко списание. През годините и аз съм се опитвала да следвам злтните правила за изграждане на перфектния гардероб, но в повечето случаи тези опити са се оказвали неуспешни. Не защото съветите са лоши, а защото в определени случаи те просто са неприложими. Затова си мисля, че дори основните правила в модата не са съвсем задължителни,а по-скоро идеи, които да пробваш и да прецениш дали работят за теб и твоя начин на живот. Ще споделя опита си кои от тях съм решила да пренебрегна и защо това ме кара да се чувствам по-добре.
1. По-добре купи една качествена дреха, вместо много нискокачествени
За това правило гласувам с две ръце и като се цяло се старая да живея с мотото "качество за сметка на количество", като се старая да го прилагам във всички сфери в живота, както за материални, така и за нематериални неща. Откъде идва тогава проблемът ми с този моден съвет? Идва от липсата на финансова възможност.
Когато бях в началото на двайсетте си години и се опитвах да си намеря работа, исках да започна да се обличам малко по-професионално и да изглеждам като зрял и отговорен човек. Това означаваше да се снабдя с доста нови дрехи, тъй като в тийн годините си обичах късите панталонки и полички, потничетата с тънки презрамки и джапанките през лятото, а зимата се сгушвах в плетени пуловери, които бяха перфектни за снежни преспи, но не и за офис. Тогава нямаше как изведнъж да си накупя много на брой дрехи, които да са достатъчно прилични и спретнати. Първо нямах толкова средства, второ бях млада и не исках да се обличам като леличка и трето - до тогава не бях мерила костюми и консервативни дрехи и се чувствах много нелепо в тях.
Затова направих следното - купих си много на брой по-изчистени и евтини дрехи, много от които от магазините за втора употреба. Да не бяха особено качествени, не всички бяха от хубави материи, някои ми бяха широки, други - тесни, но когато трябва да обновиш наведнъж целия си гардероб, няма как да спазваш правилото да инвестираш само в една дреха. Някак си не си се представям с късите панталонки, джапанките и едно луксозно сако. Пък и може ли всеки ден да ходя с това сако? Колкото и да е качествено ще се захаби много бързо и ще се наложи да си купя ново по-рано, отколкото казват в списанията.
Сега, след десетина години, когато съм запълнила дупките в нужните ми дрехи, мога да си позволя да инвестирам в по-скъпи и по-качествени неща. Комбинирам ги със старите си дрехи и се старая постепенно да пазарувам само от определени марки. Най-вече се старая все по-рядко да спонсорирам fast fashion индустрията, да подкрепям родни дизайнери и да преоткривам старите дрехи от маминия и бабиния гардероб, които са доказали качеството си през годините ползване.
2. Изхвърли всичко, което не носиш
Тук засягаме малко и от горната тема. Не обичам да изхвърлям дрехи и повечето ги износвам, докато не се разпаднат (добре, че скъсаните дънки са модерни, тъй като моите са естествено прокъсани от дълго носене). Има дрехи, които не съм обличала 2 години, а след това ги преоткривам и виждам нещо ново, с което да ги комбинирам. А и модата е циклична, след определено време старите силуети се връщат на мода и с малко преправяне можеш да яхнеш най-новия тренд.
Може би за някои хора, за които този съвет е полезен, но тъй като аз не обичам да си купувам постоянно дрехи, не успявам да натрупам прекалено много (но и кой ли би посмял да дефинира колко точно е "преклено много" в дамския гардероб). А и в гардероба си имам и някои дрехи от младите години на майка ми и баба ми, които са в чудесно състояние - платовете са здрави, цветовете им не са избелели, нито пък са се развлекли. Това за мен са истински съкровища и не бих ги изхвърлила.
3. Всичко да е в един стил
Обичам да гледам модните колекции на дизайнерите, в които има ясна тема, цветови модел, подобни платове и техники и всичко представлява едно завършено цяло. Има моменти, в които ми се иска и моят гардероб да изглежда по същия начин и да мога да кажа за някоя дреха, че изразява същността ми. Но как е възможно да се събера само в един стил, само в една кутийка, да си сложа само един етикет? Аз поне не мога.
Има дни, в които се чувствам като изискана графиня, но и такива, в които бунтарът в мен иска да изследва границите си. Понякога искам да облека нежна и женствена рокля, а друг път строг сив костюм. Как тогава да се огранича само с един стил приличащи си дрехи? За мен модата е изкуство, начин да изразиш моментното си настроение, начин да се впишеш или отличиш. А и смятам, че човек трябва да опитва различни неща и да посещава нови места, което от своя страна предполага разнообразен гардероб и дрехи, подходящи за различните приключения, в които се впускаме всеки ден.
4. Купувай само твоя размер
Да, хубаво е когато дрехата ти стои по точния начин на точните места. Само че откакто конфекцията съществува това е доста трудно. Ако сте били достатъчно наблюдателни на плажа, сигурно сте забелязали колко различни са телата на хората и въпреки очевидните различия, групи хора се напъхват в конкретни кутийки с номера. На мен това ми изглежда много странно.
Затова и не смятам, че е страшно размерите на дрехите ми да се различават. Някои кройки и материи няма да ми позволят да се напъхам в по-малка номерация, а други пък ми стоят по-добре, ако умишлено облека по-голям размер. А това, че всяка марка има свое разбиране за размерите е съвсем друга тема. Има и проучвания, според които за последните 100 години човечеството като цяло е "пораснало" на височина. Тогава ми се вижда съвсем логично и оразмеряването на производителите да се подменя периодично.
5. Списъкът със задължителни дрехи
Всички знаем за бялата риза, бялата тениска, костюмът, дънките, малката черна рокля, черните и телесните токчета. Те са чудесни и аз много ги харесвам, дори съм се снабдила с тях. Но какво установих - черният костюм, без който не би трябвало да мога да съществувам, си виси на закачалката от 7 години. Облякох го само два пъти - на интервю за работа в банка и на една конференция. Класическата пола тип молив пък не ми отива особено. А да уцелиш обувки на ток, които да са с цвета на точно твоето тяло и същевременно да са ти удобни е задача с повишена трудност.
Откакто не спазвам чужди правила за начина си на обличане, откривам все по-интересни неща за себе си, тъй като експериментирам повече с цветове и комбинации. А от дрехите искам да получавам само положителни преживявания - да ми носят радост, да ме подтикват да развивам въображение и креативност, да ме карат да се усмихвам повече и да ми създават добро настроение. Та нали за това е модата?
1. По-добре купи една качествена дреха, вместо много нискокачествени
За това правило гласувам с две ръце и като се цяло се старая да живея с мотото "качество за сметка на количество", като се старая да го прилагам във всички сфери в живота, както за материални, така и за нематериални неща. Откъде идва тогава проблемът ми с този моден съвет? Идва от липсата на финансова възможност.
Когато бях в началото на двайсетте си години и се опитвах да си намеря работа, исках да започна да се обличам малко по-професионално и да изглеждам като зрял и отговорен човек. Това означаваше да се снабдя с доста нови дрехи, тъй като в тийн годините си обичах късите панталонки и полички, потничетата с тънки презрамки и джапанките през лятото, а зимата се сгушвах в плетени пуловери, които бяха перфектни за снежни преспи, но не и за офис. Тогава нямаше как изведнъж да си накупя много на брой дрехи, които да са достатъчно прилични и спретнати. Първо нямах толкова средства, второ бях млада и не исках да се обличам като леличка и трето - до тогава не бях мерила костюми и консервативни дрехи и се чувствах много нелепо в тях.
Затова направих следното - купих си много на брой по-изчистени и евтини дрехи, много от които от магазините за втора употреба. Да не бяха особено качествени, не всички бяха от хубави материи, някои ми бяха широки, други - тесни, но когато трябва да обновиш наведнъж целия си гардероб, няма как да спазваш правилото да инвестираш само в една дреха. Някак си не си се представям с късите панталонки, джапанките и едно луксозно сако. Пък и може ли всеки ден да ходя с това сако? Колкото и да е качествено ще се захаби много бързо и ще се наложи да си купя ново по-рано, отколкото казват в списанията.
Сега, след десетина години, когато съм запълнила дупките в нужните ми дрехи, мога да си позволя да инвестирам в по-скъпи и по-качествени неща. Комбинирам ги със старите си дрехи и се старая постепенно да пазарувам само от определени марки. Най-вече се старая все по-рядко да спонсорирам fast fashion индустрията, да подкрепям родни дизайнери и да преоткривам старите дрехи от маминия и бабиния гардероб, които са доказали качеството си през годините ползване.
Тук засягаме малко и от горната тема. Не обичам да изхвърлям дрехи и повечето ги износвам, докато не се разпаднат (добре, че скъсаните дънки са модерни, тъй като моите са естествено прокъсани от дълго носене). Има дрехи, които не съм обличала 2 години, а след това ги преоткривам и виждам нещо ново, с което да ги комбинирам. А и модата е циклична, след определено време старите силуети се връщат на мода и с малко преправяне можеш да яхнеш най-новия тренд.
Може би за някои хора, за които този съвет е полезен, но тъй като аз не обичам да си купувам постоянно дрехи, не успявам да натрупам прекалено много (но и кой ли би посмял да дефинира колко точно е "преклено много" в дамския гардероб). А и в гардероба си имам и някои дрехи от младите години на майка ми и баба ми, които са в чудесно състояние - платовете са здрави, цветовете им не са избелели, нито пък са се развлекли. Това за мен са истински съкровища и не бих ги изхвърлила.
3. Всичко да е в един стил
Обичам да гледам модните колекции на дизайнерите, в които има ясна тема, цветови модел, подобни платове и техники и всичко представлява едно завършено цяло. Има моменти, в които ми се иска и моят гардероб да изглежда по същия начин и да мога да кажа за някоя дреха, че изразява същността ми. Но как е възможно да се събера само в един стил, само в една кутийка, да си сложа само един етикет? Аз поне не мога.
Има дни, в които се чувствам като изискана графиня, но и такива, в които бунтарът в мен иска да изследва границите си. Понякога искам да облека нежна и женствена рокля, а друг път строг сив костюм. Как тогава да се огранича само с един стил приличащи си дрехи? За мен модата е изкуство, начин да изразиш моментното си настроение, начин да се впишеш или отличиш. А и смятам, че човек трябва да опитва различни неща и да посещава нови места, което от своя страна предполага разнообразен гардероб и дрехи, подходящи за различните приключения, в които се впускаме всеки ден.
4. Купувай само твоя размер
Да, хубаво е когато дрехата ти стои по точния начин на точните места. Само че откакто конфекцията съществува това е доста трудно. Ако сте били достатъчно наблюдателни на плажа, сигурно сте забелязали колко различни са телата на хората и въпреки очевидните различия, групи хора се напъхват в конкретни кутийки с номера. На мен това ми изглежда много странно.
Затова и не смятам, че е страшно размерите на дрехите ми да се различават. Някои кройки и материи няма да ми позволят да се напъхам в по-малка номерация, а други пък ми стоят по-добре, ако умишлено облека по-голям размер. А това, че всяка марка има свое разбиране за размерите е съвсем друга тема. Има и проучвания, според които за последните 100 години човечеството като цяло е "пораснало" на височина. Тогава ми се вижда съвсем логично и оразмеряването на производителите да се подменя периодично.
5. Списъкът със задължителни дрехи
Всички знаем за бялата риза, бялата тениска, костюмът, дънките, малката черна рокля, черните и телесните токчета. Те са чудесни и аз много ги харесвам, дори съм се снабдила с тях. Но какво установих - черният костюм, без който не би трябвало да мога да съществувам, си виси на закачалката от 7 години. Облякох го само два пъти - на интервю за работа в банка и на една конференция. Класическата пола тип молив пък не ми отива особено. А да уцелиш обувки на ток, които да са с цвета на точно твоето тяло и същевременно да са ти удобни е задача с повишена трудност.
Откакто не спазвам чужди правила за начина си на обличане, откривам все по-интересни неща за себе си, тъй като експериментирам повече с цветове и комбинации. А от дрехите искам да получавам само положителни преживявания - да ми носят радост, да ме подтикват да развивам въображение и креативност, да ме карат да се усмихвам повече и да ми създават добро настроение. Та нали за това е модата?
Коментари
Публикуване на коментар