Докато мечтаем да сме някъде другаде, изпускаме красотата на тук и сега

Място: Приморско, юли 2026
Време: Слънчево с лек морски бриз
Четиво: Смърт в замъка Бремон
Облекло: Бански на лимони, раирана памучна риза и плетена плажна чанта
Мисля си за: Докато мечтаем да сме някъде другаде, изпускаме красотата на тук и сега

Финият пясък пари под краката ми, но съм твърде увлечена в мистерията кой е убил френския граф в собствения му замък. От страниците на книгата се появяват образите на професорка по право с маркови слънчеви очила и следовател с безупречен стил, които дегустират вина, хапват агнешки пържоли на терасата под звездите, разпитват заподозрени в маслинови горички, отсядат в петзвездни хотели в Кан и се поздравяват с целувки по бузите.

Вълнуващо, нали?

 Южна Франция - аромат на жасмин, сира, пури, ръмжене ретро автомобили и средновековни фрески. Красота и романтика на Лазурния бряг - място, известно по целия свят със своята магическа аура на блясък и престиж.

Прибрах книгата в плетената си чанта и се върнах обратно в реалността, обратно в Приморско. Морето целуваше пясъка, дребни рибки се гонеха във водата, а от пристанището излизаше кораб с туристи, платили си за разходка с чаша шампанско по залез. Да, пристанището не е голямо като това на Монако, нито дори колкото на Портофино, но рибарите все още се радват на сафрида, а делфините около Маслен нос танцуват пред обективите на щастливците, имали късмета да ги зърнат.

А да, залезът. След плажа се разходихме до ММЦ-то и минавайки през моста над Дяволската река успяхме да изпратим слънцето, чието отражение почти докосваше нашите върху гладката зелена повърхност на водата. С роклята си на цветя се сливах с растителността наоколо, а зачервената ми кожа издаваше, че съм прекарала целия ден съвсем лежерно с фрапе и сладолед, полегнала до плажното барче.

Пясъчните дюни отляво, новите хотелски комплекси отдясно, а покрай нас тихо се изниза електрическото влакче, пълно с летуващи семейства. Стигнахме в Младежкия център по време на вчерята в ресторанта на комплекса. Глъчката, която ни посрещна бързо заглъхна в гората сред бунгалата. Тихо, спокойно, прохладно. Може би дори за тънка връхна дреха. Усетихме аромат на барбекю и за секунда се пренесох в Южна Франция с героите от плажния ми роман.

Вечерта премина с вкусна и прясна храна противно на очакванията общо взето на всеки, когото попитате. Ризото, калмари, плескавици, сочни домати и солено бяло сирене. На централния площад тълпата от туристи се наслаждаваше на концерт, а в пълен противовес по задните улички можеше да се изгубиш в тъмнината, ако не беше осветеният купол на църквата “Св.св. Кирил и Методий”, който като фар оказваше пътя напред.

Приморско - дълги плажни ивици в подножието на странджанските върхове. Лонгози, светилища, лагуни. Но също и концерти, сувенири, палачинки. Опера на Бегликташ и Радо Шишарката всяка вечер. Джетове, влакчета, лунапарк, но и крайбрежна алея, от която ти намигат лицата на хора, останали в историята със своите постижения, послания и подвизи.

Само за ден на южното ни Черноморие успях да заситя сетивата си и да се почувствам като главна героиня от роман със свой собствен сюжет.

Вълнуващо, нали?

Колко много може да пропуснем, ако все въздишаме по далечни дестинации, планирани някъде напред в бъдещето. Бъдеще, което товарим с бляскави очаквания и копнежи за магически преживявания, като някакъв мираж в нашата пустиня на ежедневието.

А понякога е нужно само да затворим книгата, да излезем от инстаграм, да спрем да планираме кое е следващото далечно място, което искаме да посетим. Вместо това може да надигнем поглед към хоризонта, да облечем роклята на цветя и лимони, да си сипем розе от някоя тракийска изба или да погледаме залеза от корабче в залива на Южния плаж. Красота и романтика има навсякъде, стига да имаме очи да я видим.

И докато разглеждам снимки от почивката си в Приморско, вятърът поклаща раираната ми риза на простора, а аз продължавам да се чудя: от дългото взиране в далечината виждаме ли все още какво стои пред нас?